29 oct 2007, 14:53

От години живея без любов

1.9K 0 14
От години живея без любов.
Сърцето ми забрави какво е да обичаш.
Писмо остави ми с послеслов:
"Дано на мен ти никога не заприличаш!"
Друг дойде на твое място,
небето ми поднесе на тепсия.
Колко жалко просто,
че не беше мойта орисия.
След него друг съдбата ми поднесе
(май по-подходящо е натресе),
ама той нещастник се оказа,
поне яснота в живота ми внесе -
заслужавам повече на тази фаза...
До тук добре. Но кой?
(Все пак имам свойте нужди.)
Все търся без покой,
но мъжете все са чужди.
Колко време се измина,
любовта така и не дойде.
Но желанието не премина,
искам я с копнежа на дете!
Търкалят се годините безспирно,
ала при мен все никой не спира...
(Може би е заради сърцето немирно.)
Вкъщи никой не се прибира.
И ето ме сега сама,
търсеща мъжка топлина.
Трудно справям се в живота суров.

От години живея без любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечно твоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Браво!
  • Напълно съм съгласна с теб!
  • Слабостта на жените са мъжете и... обратното!
    Нека има повече симбиоза в чувствата!
    Поздравления!
  • Ох, направо ще се разплача... Трогната съм от коментарите ви! Никога не съм предполагала, че хората могат да бъдат толкова топли към други хора, които дори не познават. Мисля, че това е една от многото добри страни на българите! Дано нещата, които ми пожелавате, да се сбъднат наистина!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...