От години живея без любов
От години живея без любов.
Сърцето ми забрави какво е да обичаш.
Писмо остави ми с послеслов:
"Дано на мен ти никога не заприличаш!"
Друг дойде на твое място,
небето ми поднесе на тепсия.
Колко жалко просто,
че не беше мойта орисия.
След него друг съдбата ми поднесе
(май по-подходящо е натресе),
ама той нещастник се оказа,
поне яснота в живота ми внесе -
заслужавам повече на тази фаза...
До тук добре. Но кой?
(Все пак имам свойте нужди.)
Все търся без покой,
но мъжете все са чужди.
Колко време се измина,
любовта така и не дойде.
Но желанието не премина,
искам я с копнежа на дете!
Търкалят се годините безспирно,
ала при мен все никой не спира...
(Може би е заради сърцето немирно.)
Вкъщи никой не се прибира.
И ето ме сега сама,
търсеща мъжка топлина.
Трудно справям се в живота суров.
От години живея без любов.
Сърцето ми забрави какво е да обичаш.
Писмо остави ми с послеслов:
"Дано на мен ти никога не заприличаш!"
Друг дойде на твое място,
небето ми поднесе на тепсия.
Колко жалко просто,
че не беше мойта орисия.
След него друг съдбата ми поднесе
(май по-подходящо е натресе),
ама той нещастник се оказа,
поне яснота в живота ми внесе -
заслужавам повече на тази фаза...
До тук добре. Но кой?
(Все пак имам свойте нужди.)
Все търся без покой,
но мъжете все са чужди.
Колко време се измина,
любовта така и не дойде.
Но желанието не премина,
искам я с копнежа на дете!
Търкалят се годините безспирно,
ала при мен все никой не спира...
(Може би е заради сърцето немирно.)
Вкъщи никой не се прибира.
И ето ме сега сама,
търсеща мъжка топлина.
Трудно справям се в живота суров.
От години живея без любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечно твоя Всички права запазени
