27 feb 2010, 22:13

От грешките се учим

  Poesía » Otra
865 0 4

От грешките се учим

 

Аз ангел никога не съм била,

ангелите не живеят на Земята.

Човек съм и затуй греша,

ала така усещам свободата.

 

Грешила съм аз не веднъж и два

стотици грешки може би допуснах,

ала след всяка като феникс в пепелта

събуждах се, за нов живот възкръсвах.

 

И всяка грешка бе за мен урок

от трудния учебник на живота,

без изпити, контролни или срок

борех се със своята голгота.

 

Човешко е да се греши и знам -

по-трудното е да си го признаеш,

да чувстваш гняв, обида, срам,

да наведеш глава, да се разкаеш.

 

Но сториш ли го - изпита си взел!

От своите грешки много си научил.

Станал си човек по-мъдър, смел

и с миналото вече си приключил.

 

Животът те очаква някак нов...

Какво ще ти предложи ти не знаеш,

ала за всичко чувстваш се готов

и в бъдещето можеш да дерзаеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АнеблА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...