Feb 27, 2010, 10:13 PM

От грешките се учим

  Poetry » Other
862 0 4

От грешките се учим

 

Аз ангел никога не съм била,

ангелите не живеят на Земята.

Човек съм и затуй греша,

ала така усещам свободата.

 

Грешила съм аз не веднъж и два

стотици грешки може би допуснах,

ала след всяка като феникс в пепелта

събуждах се, за нов живот възкръсвах.

 

И всяка грешка бе за мен урок

от трудния учебник на живота,

без изпити, контролни или срок

борех се със своята голгота.

 

Човешко е да се греши и знам -

по-трудното е да си го признаеш,

да чувстваш гняв, обида, срам,

да наведеш глава, да се разкаеш.

 

Но сториш ли го - изпита си взел!

От своите грешки много си научил.

Станал си човек по-мъдър, смел

и с миналото вече си приключил.

 

Животът те очаква някак нов...

Какво ще ти предложи ти не знаеш,

ала за всичко чувстваш се готов

и в бъдещето можеш да дерзаеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АнеблА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...