Недей се кри зад сълзите, усмивките,
зад погледите чужди и зад тишината!
Махни лицето си - най-вече примките,
пристягащи ревниво още от душата.
Недей се кри във залези и изгреви
или в очите на случаен непознат!
Махни се! Нищо, че очите търся ти!
Безумно те обичам само от инат!
Изпепели се, хвърлям те във огъня!
Изгний в сърцето, като дим излез.
Към теб вратата нека е залостена
и в мен залезе твоето лице...
Недей се крий зад всеки тесен ъгъл
на ума ми и зад всеки ръб от самота.
Денят бе днес изгаряне и пъкъл!
Напусни сега, това е твърдото ми Аз!
© Цвет Todos los derechos reservados