Недей се кри зад сълзите, усмивките,

зад погледите чужди и зад тишината!

Махни лицето си - най-вече примките,

пристягащи ревниво още от душата.

Недей се кри във залези и изгреви

или в очите на случаен непознат!

Махни се! Нищо, че очите търся ти!

Безумно те обичам само от инат!

Изпепели се, хвърлям те във огъня!

Изгний в сърцето, като дим излез.

Към теб вратата нека е залостена

и в мен залезе твоето лице...

Недей се крий зад всеки тесен ъгъл

на ума ми и зад всеки ръб от самота.

Денят бе днес изгаряне и пъкъл!

Напусни сега, това е твърдото ми Аз!