16 nov 2011, 11:56

От(к)ровено

  Poesía » Otra
876 0 7

На мене този цирк не ми е смешен, господа.
Дори  латерната ви фарингитно стърже,
дресьорът доскуча на тигъра, и той умря.
А клоунът е откровено тъжен.

Лъвицата презира всички, във комплект,
и точи нокти, царствено красива.
Единствено към нея проявявате респект,
понеже е способна да убива.

А онзи с фокусите просто е една гротеска.
Какви магии, Боже, в тази плява!
Очаквам сам да почне да се ръкоплеска,
че сам от себе си се отегчава.

На мене този цирк не ми е смешен, господа.
Макар че като всички ви участвам в него.
Простете, ако съм ви нечетлива. Пиша на ръка.
Със същата, с която утре ще ви пиша "сбогом".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...