16 nov 2011, 11:56

От(к)ровено

  Poesía » Otra
872 0 7

На мене този цирк не ми е смешен, господа.
Дори  латерната ви фарингитно стърже,
дресьорът доскуча на тигъра, и той умря.
А клоунът е откровено тъжен.

Лъвицата презира всички, във комплект,
и точи нокти, царствено красива.
Единствено към нея проявявате респект,
понеже е способна да убива.

А онзи с фокусите просто е една гротеска.
Какви магии, Боже, в тази плява!
Очаквам сам да почне да се ръкоплеска,
че сам от себе си се отегчава.

На мене този цирк не ми е смешен, господа.
Макар че като всички ви участвам в него.
Простете, ако съм ви нечетлива. Пиша на ръка.
Със същата, с която утре ще ви пиша "сбогом".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...