Nov 16, 2011, 11:56 AM

От(к)ровено

  Poetry » Other
871 0 7

На мене този цирк не ми е смешен, господа.
Дори  латерната ви фарингитно стърже,
дресьорът доскуча на тигъра, и той умря.
А клоунът е откровено тъжен.

Лъвицата презира всички, във комплект,
и точи нокти, царствено красива.
Единствено към нея проявявате респект,
понеже е способна да убива.

А онзи с фокусите просто е една гротеска.
Какви магии, Боже, в тази плява!
Очаквам сам да почне да се ръкоплеска,
че сам от себе си се отегчава.

На мене този цирк не ми е смешен, господа.
Макар че като всички ви участвам в него.
Простете, ако съм ви нечетлива. Пиша на ръка.
Със същата, с която утре ще ви пиша "сбогом".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....