31 mar 2008, 9:44

От край на стих... без край

999 0 3
Прочете звук от стих и затанцувапо кривата на чувствата,които не описват форми,защото формитеса огледални ине побират чувства,а рисуват крепостии възли,от вените на сплетени ръце,от морски водорасли,за ласките от разстоянияи приглушен прибой,от недокоснати страданияи вечери от тъмно,в парещи очи от вглежданеи тишина, накъсана от дишане.Въображения на въздухатанцувахапод лунните очи, с висящи звуци облаци,разтворили от нежносткратки вечности.Танцуваше и пееше, и беше тя.Без мисъл, мисъл с устни ваеше,по бледите докосвания прилики,оставили по тишинатаот парещите удари в сърцата.Стихът за нея свирешету като звездна флейта,ту като коси от арфаи като неусетност,и като привикване със обич,и като линии сияния,от мигове на мисъл в близост,като преплели пръсти вдъхновения,чертали от словата букви върху застинало платно на нощ.От края на стиха, от цялата му музикаи този неин танц,не се намери край.Разтвори се...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Каква фаназия!Че си ми и адашка!Браво,браво!
    С уважение!
  • "Въображения на въздуха
    танцувахапод лунните очи,
    с висящи звуци облаци,
    разтворили от нежност
    кратки вечности."

    Прекрасно е!!!
  • Приказно...магично красиво стихотворение...!!!
    с радост прочетох...с обич, Калина.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...