inaMay (Калина Костова)
55 29
31.03.2008 г., 9:44 ч.

От край на стих... без край  

  Поезия » Бели стихове
610 0 3
Прочете звук от стих и затанцува
по кривата на чувствата,
които не описват форми,
защото формите
са огледални и
не побират чувства,
а рисуват крепости
и възли,
от вените на сплетени ръце,
от морски водорасли,
за ласките от разстояния
и приглушен прибой,
от недокоснати страдания
и вечери от тъмно,
в парещи очи от вглеждане
и тишина,
накъсана от дишане.
Въображения на въздуха
танцуваха
под лунните очи,
с висящи звуци облаци,
разтворили от нежност
кратки вечности.
Танцуваше и пееше,
и беше тя.
Без мисъл, мисъл с устни ваеше,
по бледите докосвания прилики,
оставили по тишината
от парещите удари в сърцата.
Стихът за нея свиреше
ту като звездна флейта,
ту като коси от арфа
и като неусетност,
и като привикване със обич,
и като линии сияния,
от мигове на мисъл в близост,
като преплели пръсти вдъхновения,
чертали от словата букви
върху застинало платно на нощ.
От края на стиха,
от цялата му музика
и този неин танц,
не се намери край.
Разтвори се...

© Калина Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Каква фаназия!Че си ми и адашка!Браво,браво!
    С уважение!
  • "Въображения на въздуха
    танцувахапод лунните очи,
    с висящи звуци облаци,
    разтворили от нежност
    кратки вечности."

    Прекрасно е!!!
  • Приказно...магично красиво стихотворение...!!!
    с радост прочетох...с обич, Калина.
Предложения
: ??:??