25 feb 2011, 22:07

От любов... 

  Poesía » De amor
574 0 0

Трамвайната спирка още ни помнеше.

Павираната  улица нежно пращеше,

когато през нея Любовта ни минаваше.


Държеше ръката ми в парк -

сред хиляди цъфнали клони

сгушени плахо над бялата пейка.


Вятърът гонеше разпилени косите,

от обич препълнени светят очите,

в ушите отеква песента на щурците.


 

© Светлана Талева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??