Feb 25, 2011, 10:07 PM

От любов... 

  Poetry » Love
617 0 0

Трамвайната спирка още ни помнеше.

Павираната  улица нежно пращеше,

когато през нея Любовта ни минаваше.


Държеше ръката ми в парк -

сред хиляди цъфнали клони

сгушени плахо над бялата пейка.


Вятърът гонеше разпилени косите,

от обич препълнени светят очите,

в ушите отеква песента на щурците.


 

© Светлана Талева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??