13 oct 2006, 16:08

От ЛЮбовта с любов

  Poesía
1.6K 0 3
Знаеш ли?
Преди със залеза пристигах, сякаш от утроба нероден,
бях проклет да си замина от нищо непленен!
В душата ми със нишки по-черни от лъжа,
преплитаха се тихо болка, пустош и тъга.
И дори частица  от теб ако изгубя,
кълна се, ще запазя аз честа.
И ще пребродя тази пустош, но ще убия любовта.
Онзи адски огън, отново във очите ще гори,
и болката ще бъде страшна, но и тя не ще боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цитирам писателчето 'И ставаш велика...Пред автора, или пред кой?'
    Нека те питам,не е ли по-правилно да се каже '...или пред кого?'
    Капацитет голям.
  • Писателче отчайваш ме!хахах...Много е хубаво Росе! 6 от мен
  • Само ако спре сърцето
    и душата сиротна не кърви,
    и ако се вкамени лицето,
    само тогава няма да боли.

    Иначе боли,много боли.

    Поздрав.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...