Oct 13, 2006, 4:08 PM

От ЛЮбовта с любов 

  Poetry
1185 0 3
Знаеш ли?
Преди със залеза пристигах, сякаш от утроба нероден,
бях проклет да си замина от нищо непленен!
В душата ми със нишки по-черни от лъжа,
преплитаха се тихо болка, пустош и тъга.
И дори частица  от теб ако изгубя,
кълна се, ще запазя аз честа.
И ще пребродя тази пустош, но ще убия любовта.
Онзи адски огън, отново във очите ще гори,
и болката ще бъде страшна, но и тя не ще боли...

© Росица All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Цитирам писателчето 'И ставаш велика...Пред автора, или пред кой?'
    Нека те питам,не е ли по-правилно да се каже '...или пред кого?'
    Капацитет голям.
  • Писателче отчайваш ме!хахах...Много е хубаво Росе! 6 от мен
  • Само ако спре сърцето
    и душата сиротна не кърви,
    и ако се вкамени лицето,
    само тогава няма да боли.

    Иначе боли,много боли.

    Поздрав.
Random works
: ??:??