13.10.2006 г., 16:08

От ЛЮбовта с любов

1.6K 0 3
Знаеш ли?
Преди със залеза пристигах, сякаш от утроба нероден,
бях проклет да си замина от нищо непленен!
В душата ми със нишки по-черни от лъжа,
преплитаха се тихо болка, пустош и тъга.
И дори частица  от теб ако изгубя,
кълна се, ще запазя аз честа.
И ще пребродя тази пустош, но ще убия любовта.
Онзи адски огън, отново във очите ще гори,
и болката ще бъде страшна, но и тя не ще боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Цитирам писателчето 'И ставаш велика...Пред автора, или пред кой?'
    Нека те питам,не е ли по-правилно да се каже '...или пред кого?'
    Капацитет голям.
  • Писателче отчайваш ме!хахах...Много е хубаво Росе! 6 от мен
  • Само ако спре сърцето
    и душата сиротна не кърви,
    и ако се вкамени лицето,
    само тогава няма да боли.

    Иначе боли,много боли.

    Поздрав.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....