16 ago 2024, 7:40

От магмата на словото втечнен

  Poesía
673 8 2

Вали нощта, не спира да ръми.

От мрак подгизнал, сякаш че пресъхвам.

Мастилото на всяка нощ черни.

Дъждеейки надеждата издъхва.

 

И страх от облото покълва в мен.

Приплъзвам се по него към безкрая.

От спомен за любов съм наранен.

Тунел от погледи бъднеещото вае.

 

Отлитат с август моите ята.

Загнезден сред крилата им се нося

в безпътица жълтееща към есента,

сгодена за съдбовните въпроси.

 

И между минало и бъдеще стаен,

аз вдигам тост за вечната забрава.

От магмата на словото втечнен,

изящна рима в миг ме изпарява.

 

Красиво е в звездеещите дни

с трохички-думи птици да нахраниш.

И притаил се гладен отстрани,

на бъдеще кобилицата да нарамиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Употребата на думите с преносно значение говори за творческа разкрепостеност.
    Лирика която пленява, но и малко плаши тези, които не могат да се вместят в планетарния мащаб на словото, живота и любовта!
    Поздравления, Младен!
  • Прекрасно, изящно, носталгично, ала и нежно и
    докосащо е, Младене! Благодаря за удоволствието!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....