Ще тръгнеш ли по този път без мен?

Самотен и сърдит ли ще вървиш напред?

Вземи ме, нека да дадем живот на всеки ден!

Хвани ме за ръката, та в сянката си да виждаш и моя силует!

Разсърдих те, в душата те обидих.

И бях и лоша... И бях и черна...

И бях и ураганна...

И понякога не те допусках, свила се самотно в света си тих.

Сега да кажа ли, че съжалявам?

Да ти покажа ли колко много зная, че сгреших?

Мечтите си в панделка с надежда ли да вържа, когато ти ги давам?

Да лазя ли, за да чуя: „Стани, защото ти простих“?

Сгреших, готова съм да си призная.

Виж очите ми и прочети,

че пред теб дори ще се покая,

че бих отгледала твоите мечти.

Не вярваш. Трудно е да се повярва,

когато всичко рухва и горчи.

Но една голяма история се пише и не остарява,

започвайки от малките мечти.