От малките мечти
Ще тръгнеш ли по този път без мен?
Самотен и сърдит ли ще вървиш напред?
Вземи ме, нека да дадем живот на всеки ден!
Хвани ме за ръката, та в сянката си да виждаш и моя силует!
Разсърдих те, в душата те обидих.
И бях и лоша... И бях и черна...
И бях и ураганна...
И понякога не те допусках, свила се самотно в света си тих.
Сега да кажа ли, че съжалявам?
Да ти покажа ли колко много зная, че сгреших?
Мечтите си в панделка с надежда ли да вържа, когато ти ги давам?
Да лазя ли, за да чуя: „Стани, защото ти простих“?
Сгреших, готова съм да си призная.
Виж очите ми и прочети,
че пред теб дори ще се покая,
че бих отгледала твоите мечти.
Не вярваш. Трудно е да се повярва,
когато всичко рухва и горчи.
Но една голяма история се пише и не остарява,
започвайки от малките мечти.
© Галя All rights reserved.
