6.06.2012 г., 9:28 ч.

От малките мечти 

  Поезия » Любовна
752 0 1

Ще тръгнеш ли по този път без мен?

Самотен и сърдит ли ще вървиш напред?

Вземи ме, нека да дадем живот на всеки ден!

Хвани ме за ръката, та в сянката си да виждаш и моя силует!

Разсърдих те, в душата те обидих.

И бях и лоша... И бях и черна...

И бях и ураганна...

И понякога не те допусках, свила се самотно в света си тих.

Сега да кажа ли, че съжалявам?

Да ти покажа ли колко много зная, че сгреших?

Мечтите си в панделка с надежда ли да вържа, когато ти ги давам?

Да лазя ли, за да чуя: „Стани, защото ти простих“?

 

Сгреших, готова съм да си призная.

Виж очите ми и прочети,

че пред теб дори ще се покая,

че бих отгледала твоите мечти.

 

Не вярваш. Трудно е да се повярва,

когато всичко рухва и горчи.

Но една голяма история се пише и не остарява,

започвайки от малките мечти.

© Галя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Не вярваш. Трудно е да се повярва,
    когато всичко рухва и горчи.
    Но една голяма история се пише и не остарява,
    започвайки от малките мечти." -

    Силен е духът когато знае,
    че болките характера градят.
    Едно минало - назад във времето остава,
    а мечтите с бъдещето светло, във едно вървят.
Предложения
: ??:??