Обичаш ме, твърдиш го ден и нощ.
Обичаш ме и искаш аз да тъна във разкош.
Това, че бедна съм, дори не те смущава.
Това, че бедна съм, не те ли притеснява?
И измежду всичките богати дами
защо избра ти точно мен и любовта ми?
Не ме лъжи, че искаш аз да бъда твоя,
защото знам, не ще харесам аз развоя.
Напускам те, оставям те да скиташ сам,
не мога да живея аз във този празен храм,
оставям те на произвола на съдбата.
Причината ли? Ето - видях те със жената!
Защо очакваше от мен да съм безлична?
Защо очакваше да бъда романтична?
И искаше да вярвам аз във приказки неверни,
за да бъда аз на тебе по-потребна,
очакваше да бъда покривало,
което скрива твоето грозно ново начало.
© Николина Цинцарова Todos los derechos reservados