Dec 17, 2007, 8:41 PM

От мен за теб 2

  Poetry
959 0 5

Обичаш ме, твърдиш го ден и нощ.

Обичаш ме и искаш аз да тъна във разкош.

Това, че бедна съм, дори не те смущава.

Това, че бедна съм, не те ли притеснява?

И измежду всичките богати дами

защо избра ти точно мен и любовта ми?

Не ме лъжи, че искаш аз да бъда твоя,

защото знам, не ще харесам аз развоя.

Напускам те, оставям те да скиташ сам,

не мога да живея аз във този празен храм,

оставям те на произвола на съдбата.

Причината ли? Ето - видях те със жената!

Защо очакваше от мен да съм безлична?

Защо очакваше да бъда романтична?

И искаше да вярвам аз във приказки неверни,

за да бъда аз на тебе по-потребна,

очакваше да бъда покривало,

което скрива твоето грозно ново начало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Цинцарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...