В безкрая потънал на мъката
светът ти е сив и мъглив,
но намирайки мрак, вътре, в тъмното
ти подавам ръка - да вървим
все нагоре - към нас и към бъдното
и към новият ден и живот.
Ще отеквам камбанно в сърцето ти,
все повтаряйки - идвай, Любов!
С теб светът ще е жив, ще е истински,
но очаквам те в него - сама
и зъзна от студ без прегръдката
на твоята топла ръка. ...