Nov 13, 2008, 2:20 PM

От менюто "Живот"...

  Poetry » Love
1.3K 0 48
В безкрая потънал на мъката
светът ти е сив и мъглив,
но намирайки мрак, вътре, в тъмното
ти подавам ръка - да вървим


все нагоре - към нас и към бъдното
и към новият ден и живот.
Ще отеквам камбанно в сърцето ти,
все повтаряйки - идвай, Любов!


С теб светът ще е жив, ще е истински,
но очаквам те в него - сама
и зъзна от студ без прегръдката
на твоята топла ръка.


От менюто "Живот" ще поръчаме
"сладостта" елексир. Неподправено
дегустирайки дни, ще откриваме
само Обич във приказка, нашата!


Погледни във сърцето ми - искам те,
мой приятелю, тук и сега.
И обричам се цяла, отдавам ти
този стих и сърце и... душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Петенце, това ми легна на сърцето! Пожелавам ти го от душа!
  • Прекрасно е. Думите ти отекват в душата ми!
    Поздрав!
  • Елииии, ако пускам винаги, когато ти поискаш,
    ще трябва да се преквалифицирам в...!
    А и то не става по поръчка, мила!
    То си идва отвътре, нали?
    Но все пак ти благодаря!
  • Хайде, Петинко!!!
    Пускай, де... чакаааам!!!
    Гушки!
  • "...все повтаряйки - идвай, Любов!"...,ах,Петинка, и аз така "викам", но тя все не чува!! Хубаво меню си приготвила,...моля те,остави малко и за мен,ако на теб ти дойде в повече!! Колко си отдадена на това чувство-възхищавам ти се!! Поздрав от мен,мила Пети!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...