8 dic 2014, 17:33

От минало

583 0 0

Ще те оставя в старата година,

със тежки стъпки, ще те оставя там.

Да те обгърне тя във облак спомен,

за себе си ще те запази знам.

Да бъдеш ти като отминалата пролет,

две капки дъжд потънали в калта.

Прекрасен цвят, разцъфнал и увяхнал,

загубил аромата си сега.

И като чаканото лято тъй горещо,

със морски дъх, отливаща вълна.

Ти топъл лъч закрит от облак,

прашинки пясък, превърнали се в кал.

Ще бъдеш ти и в старата ми есен,

листа нападали в постелка от тъга.

И цветове преливащи и тъй прекрасни,

отнесени от вятърът сега.

Скован от студ от идващата зима,

превърнат в кубче лед и красота.

Ще те оставя там във старата година,

да бъдеш само нежен полъх,

от мъничка измислена мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Петкова Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...