8.12.2014 г., 17:33

От минало

584 0 0

Ще те оставя в старата година,

със тежки стъпки, ще те оставя там.

Да те обгърне тя във облак спомен,

за себе си ще те запази знам.

Да бъдеш ти като отминалата пролет,

две капки дъжд потънали в калта.

Прекрасен цвят, разцъфнал и увяхнал,

загубил аромата си сега.

И като чаканото лято тъй горещо,

със морски дъх, отливаща вълна.

Ти топъл лъч закрит от облак,

прашинки пясък, превърнали се в кал.

Ще бъдеш ти и в старата ми есен,

листа нападали в постелка от тъга.

И цветове преливащи и тъй прекрасни,

отнесени от вятърът сега.

Скован от студ от идващата зима,

превърнат в кубче лед и красота.

Ще те оставя там във старата година,

да бъдеш само нежен полъх,

от мъничка измислена мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петкова Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...