8.12.2014 г., 17:33

От минало

581 0 0

Ще те оставя в старата година,

със тежки стъпки, ще те оставя там.

Да те обгърне тя във облак спомен,

за себе си ще те запази знам.

Да бъдеш ти като отминалата пролет,

две капки дъжд потънали в калта.

Прекрасен цвят, разцъфнал и увяхнал,

загубил аромата си сега.

И като чаканото лято тъй горещо,

със морски дъх, отливаща вълна.

Ти топъл лъч закрит от облак,

прашинки пясък, превърнали се в кал.

Ще бъдеш ти и в старата ми есен,

листа нападали в постелка от тъга.

И цветове преливащи и тъй прекрасни,

отнесени от вятърът сега.

Скован от студ от идващата зима,

превърнат в кубче лед и красота.

Ще те оставя там във старата година,

да бъдеш само нежен полъх,

от мъничка измислена мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петкова Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...