От много студ усмивката ти горчи...
В зори се будиш, разпилян,
със сърце преляло от мечти,
а в очите ти - една болна самота,
сякаш си сънувал... мен!
Иска ми се
Но горчи, когато си го помисля!
Да съм фея мъничка,
да горчи и в моята душа...
Иска ми се...
Но сякаш не допускаш ти,
че част от теб съм вече аз,
че за мен да пишеш можеш,
но не искаш,
че сме двама, а не сами...
И горчи!...
© ДиаНа Щерева Todos los derechos reservados