8 ene 2020, 9:39

От моята камбанария

1.6K 5 5

От моята камбанария
(през късогледството на взора)
света поглеждам – шарения,
и дребни, като мравки хора.

От очилата пак мигрена
с длетото остро ще човърка,
очите виждат замъглено
и страшно лесно е да сбъркам.

Дали е страшно или лесно –
любов с омразата в съседство...
и оправдание чудесно –
наследственото късогледство.

И после пиша пак от тия
корави, като камък тежки...
От моята камбанария
изглеждат смешни всички грешки...

И крива сметката излиза,
и вятър думите ми грабва...
Дали от кулата във Пиза
света ще видя както трябва?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, момичета!
  • Всички грешки изглеждат смешни от тази камбанария! Супер!
  • Така е, Роси, така е! Нисичка е, сенсей, камбанарията, аз късогледа, ама видааа, видаа.
  • Високо ли е камбанарията?
    Хубаво...
    А гледната точка е важна. На Коледа на трапезата бяха домакини, гости, прасенце, елха. Различни гледни точки към празника...
  • Проблемът не е в късогледството или гледната точка! Мъглявината на очертанията смесва, разбърква, изопачава. Сърцето ти е честно. Сърцето!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....