Patrizzia (Надежда Ангелова)
2049 18104
8.01.2020 г., 9:39 ч.

От моята камбанария 

  Поезия » Философска
993 5 6

От моята камбанария
(през късогледството на взора)
света поглеждам – шарения,
и дребни, като мравки хора.

От очилата пак мигрена
с длетото остро ще човърка,
очите виждат замъглено
и страшно лесно е да сбъркам.

Дали е страшно или лесно –
любов с омразата в съседство...
и оправдание чудесно –
наследственото късогледство.

И после пиша пак от тия
корави, като камък тежки...
От моята камбанария
изглеждат смешни всички грешки...

И крива сметката излиза,
и вятър думите ми грабва...
Дали от кулата във Пиза
света ще видя както трябва?

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, момичета!
  • Всички грешки изглеждат смешни от тази камбанария! Супер!
  • И от кулата във Пиза човек пак избира - да гледа надолу или нагоре. Нагоре вижда същото, каквото и от земята, а надолу...
  • Така е, Роси, така е! Нисичка е, сенсей, камбанарията, аз късогледа, ама видааа, видаа.
  • Високо ли е камбанарията?
    Хубаво...
    А гледната точка е важна. На Коледа на трапезата бяха домакини, гости, прасенце, елха. Различни гледни точки към празника...
  • Проблемът не е в късогледството или гледната точка! Мъглявината на очертанията смесва, разбърква, изопачава. Сърцето ти е честно. Сърцето!
Предложения
: ??:??