От моята камбанария
От моята камбанария
(през късогледството на взора)
света поглеждам – шарения,
и дребни, като мравки хора.
От очилата пак мигрена
с длетото остро ще човърка,
очите виждат замъглено
и страшно лесно е да сбъркам.
Дали е страшно или лесно –
любов с омразата в съседство...
и оправдание чудесно –
наследственото късогледство.
И после пиша пак от тия
корави, като камък тежки...
От моята камбанария
изглеждат смешни всички грешки...
И крива сметката излиза,
и вятър думите ми грабва...
Дали от кулата във Пиза
света ще видя както трябва?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
