От моята камбанария
От моята камбанария
(през късогледството на взора)
света поглеждам – шарения,
и дребни, като мравки хора.
От очилата пак мигрена
с длетото остро ще човърка,
очите виждат замъглено
и страшно лесно е да сбъркам.
Дали е страшно или лесно –
любов с омразата в съседство...
и оправдание чудесно –
наследственото късогледство.
И после пиша пак от тия
корави, като камък тежки...
От моята камбанария
изглеждат смешни всички грешки...
И крива сметката излиза,
и вятър думите ми грабва...
Дали от кулата във Пиза
света ще видя както трябва?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, момичета!
-
Всички грешки изглеждат смешни от тази камбанария! Супер!
-
И от кулата във Пиза човек пак избира - да гледа надолу или нагоре. Нагоре вижда същото, каквото и от земята, а надолу...
-
Така е, Роси, така е! Нисичка е, сенсей, камбанарията, аз късогледа, ама видааа, видаа.
-
Високо ли е камбанарията?
Хубаво...
А гледната точка е важна. На Коледа на трапезата бяха домакини, гости, прасенце, елха. Различни гледни точки към празника... -
Проблемът не е в късогледството или гледната точка! Мъглявината на очертанията смесва, разбърква, изопачава. Сърцето ти е честно. Сърцето!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
