От моята камбанария
От моята камбанария
(през късогледството на взора)
света поглеждам – шарения,
и дребни, като мравки хора.
От очилата пак мигрена
с длетото остро ще човърка,
очите виждат замъглено
и страшно лесно е да сбъркам.
Дали е страшно или лесно –
любов с омразата в съседство...
и оправдание чудесно –
наследственото късогледство.
И после пиша пак от тия
корави, като камък тежки...
От моята камбанария
изглеждат смешни всички грешки...
И крива сметката излиза,
и вятър думите ми грабва...
Дали от кулата във Пиза
света ще видя както трябва?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
