18 dic 2019, 12:29

От небето се сипят... блондинки

989 1 21

 

От небето като силиконови снежинки

сипят се немирни, ефирни, блестящи,

танцуващи със вятъра... блондинки...

А аз посрещам ги дори... без гащи...

 

Тази зима много ми хареса!

По-прекрасна е от тези в младостта ми!

Някакси изчезна в мене стреса -

издухан надалеч от снежинковите дами...

 

Езиче съм изплезил по момчешки

(по-точно казано - дори си го настъпих)

Горещо ми е, а пък съм без дрешки,

дори в усмивка сякаш се озъбих.

 

А те валят, валят, валят отгоре,

и всяка е различна и неповторима.

Та рекох си: "Какво кокориш се бе, Жоре?

Все едно е първата ти зима...

 

Наместо Снежко да си правиш

със нос червен и ледени уши,

що не вземеш три блондинки да си хванеш?

Я бързо действай и недей ми спи..."

 

След тоз' съвет от мен, към мен,

отърсих се от леденото вцепенение.

Огледах се, но нов проблем -

Кои да избера, изпаднал в изумление?

 

Та всяка идваща от предните бе по-красива,

а те стотици, и стотици, и стотици...

Небето пък не дава знак да спира

да сипе своите снежинки, русокоси хубавици...

 

Започнах обиколка, но обърках курса,

побъркваше ме този благодат -

Представи си да избираш миските от повече конкурса

от всичките... проведени на този свят...

 

А те ме гледаха невинно-синеоки

и всяка казваше без глас:

"Вземи ме и ще ти покажа всичките посоки

към рая мъжки с женската си страст..."

 

Но аз отчаян, клет, не спирах,

сред преспите от плът разкошна.

Избирах ли, избирах ли, избирах,

и пак се чудех от коя да почна...

 

Накрая седнах на земята изцеден

и честно казано... заспах...

Когато се събудих, нямаше до мен,

дори една единствена от тях...

 

Огледах се, очите си разтрих,

та аз бях в стаята си, под дебелото одеяло...

Дали не бях сънувал стих

написан само че от мойто тяло?

 

Погледнах пак, а пък отвън

снегът бе навалял, но гледката събуди в мен въпроси -

Дали наистина бе всичко само сън,

че цял бе той в следички от крачета боси...

 

Прозореца отворих замечтано

и в този миг при мен влезна снежинка,

докосна се до устните ми само

и се превърна... във перфектната блондинка...

 

Едва когато с нея аз се слях,

усетих се, че съм голям кретен -

Не аз избирал съм една от тях,

а те... избирали са мен...

 

20.11.2018.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук ме усмихна широко, Гавраиле. Благодаря от сърце 😊😀😊
  • Жоро,не се кори, важното е че до теб е имало блондинка.
  • Благодаря Ина 😋😂😋
  • Рой игриви палави снежинки,
    ... фета сиренце отгоре ли рендосват?..
    о, това били тълпи блондинки
    и топят се устните ти щом докоснат,
    а мечта попива бялата им нежност,
    вятър кътал я дълбоко в джоб -
    като стихчето ти писано с надежда,
    приласкало ги във късна доба...
  • Благодаря Кети 🌹😋🌹
    А и аз много се забавлявах докато го пишех и въпреки всичко случило се в коментарите, си го възприемам, като лирично палаво и дори нежно произведение.
    А поезията наистина е, като живота, а в него, както добре знаем, ако не се усмихваме понякога, забравяме сякаш, че живеем...
    Затова завършвам тук с намиг и усмих 😜😋😜

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...