От покварата на времето...
От покварата на времето
светът тъй бързо изнемогва.
Поел товара, с бремето
и силата си ни разкъсва.
Краде от истинските мигове
в опит даже да ги заличи
и никой не се потивопоставя -
на някой даже и не им тежи ...
Препълнени улици, изтощени
от лудия, железен вой
на автомобилите връхлитащи,
отнели не един живот ...
Изнемогва и въздухът даже,
отровен и тежък за всеки от нас,
където и цветето нежно се дави,
но не може да заплаче с глас,
защото от смога е тъй упоено,
посивяло, умиращо ден подир ден.
И няма ли край на това, мили Боже,
или светът е тъй обременен?
От цялата лудост през нощите, дните
красота не съзираме, даже я губим ...
"Поспрете!" аз искам на глас да извикам,
но май и гласът ми се губи в пустиня?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
