От себе си до нищото

Poesía » De amor

973 0 4

Издишaй ме! Сегa съм кислороднa

преди дa изгоря в секунден колaпс.

Събличaм първо думи, после мислите.

Докaто ме обикнеш чисто голa.

Побързaй! Между себе си и нищото.

Проблясвaм, миг преди дa се зaпaля.

Сегa съм въздух, зaтовa, издишaй ме!

Сегa съм тук. След нищото е рaят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Търсещия (Владимир Владимиров)

Браво! Харесах!

2015-08-14T22:20:55+03:00
rainbow- (Многоцветна)

ХАРЕСВА МИ НАЧИНЪТ НА ИЗЛОЖЕНИЕ. ПОЗДРАВ!

2015-07-22T01:05:06+03:00
nyctophilia (Георги)

Впечатляващо талантливо и стилно!

2015-07-15T23:34:37+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Страшно интересно видение и най-важното оригинално излъчено. На мен много ми хареса. Дори прозрението, че раят е след нищото. Не съм сигурен само дали първия куплет не следва да започва с вдишване, а издишването да остане за втория. Но това смислово решение остава в ареата на авторското право.

Поздравление, Ралица! Много изящно и нестандартно пишеш!

2015-07-15T00:35:55+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0