От София до моя край

Тепетата на Пловдив щом премина
на  Юг се вижда нашия "Балкан"...
И ще ви кажа не една причина,
на мойто щастие туй дава тон!

Щом видя логото на моята родина,
изпълвам си душата с красота!
Тук младостта ми, тичайки премина!
От този връх погледнах аз света.

И този профил горд на планината,
със "Връхчето" и със" Върха"
ми пълнят с топъл дъх душата
и гонят от сърцето ми страха!

О, този профил, така характерен,
не съм го срещал нийде по света!
Аз цял живот съм в него вперен
и в него мойте спомени чета!

Не знам за другите какво е планината!
Навярно в нея поглед не  ще спрат...
За мен туй е най-свято на земята,
и мойте чувства  няма да умрат!

   13.09.2013 г. Драгойново