От своя звезден стан...
От своя звезден стан нощта
гледа ме със сърмени очи.
Вятър свири "Ода за скръбта",
любовно вино вече ми горчи.
Клоните на близките дървета,
галейки ме, тихо му припяват,
с ехо подражава им дерето.
Музиката в мене оживява.
Совите в далечината тъжна,
разказват клюките в гората.
Луната бледа мислите ми жъне -
хамбари сме и аз, и самотата.
гледа ме със сърмени очи.
Вятър свири "Ода за скръбта",
любовно вино вече ми горчи.
Клоните на близките дървета,
галейки ме, тихо му припяват,
с ехо подражава им дерето.
Музиката в мене оживява.
Совите в далечината тъжна,
разказват клюките в гората.
Луната бледа мислите ми жъне -
хамбари сме и аз, и самотата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados
