От своя звезден стан...
От своя звезден стан нощта
гледа ме със сърмени очи.
Вятър свири "Ода за скръбта",
любовно вино вече ми горчи.
Клоните на близките дървета,
галейки ме, тихо му припяват,
с ехо подражава им дерето.
Музиката в мене оживява.
Совите в далечината тъжна,
разказват клюките в гората.
Луната бледа мислите ми жъне -
хамбари сме и аз, и самотата.
гледа ме със сърмени очи.
Вятър свири "Ода за скръбта",
любовно вино вече ми горчи.
Клоните на близките дървета,
галейки ме, тихо му припяват,
с ехо подражава им дерето.
Музиката в мене оживява.
Совите в далечината тъжна,
разказват клюките в гората.
Луната бледа мислите ми жъне -
хамбари сме и аз, и самотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
