От сърце
За теб аз живея,уви, как така -
заради теб се смея,
ти изпълваш ми душата и сърцето,
ако аз за теб съм луната,
ти за мен си слънцето.
Не вярвах,че съществува човек,
който като ме погледне, забравям всички
тревоги, всички проблеми,
но ето, срещнах теб
и сякаш всичко се преобърна
в мига, когато ме прегърна.
Чувствам те така близък,
така любим,
защо - и аз не зная откъде дойде
и как, кога?
Никой не може да каже това.
Само аз си зная
колко те обичам,
че все за теб си мисля и мечтая,
че за пръв път така се вричам,
и с теб ще съм до края.
Какъв човек си, откъде дойде,
какво стана, как така отникъде,
защо теб виждам навсякъде,
как се срещнахме и как се влюбих
и страха, тревогата загубих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ваня Янчева Todos los derechos reservados
