От теб целунат ще си ида
Във края на дните ми, драга,
със сресани бели коси,
ще седна за малко на прага...
Ти хапчица хляб донеси.
И нея със вино ще глътна,
да кротне и мойта душа.
Ще хлопна вратата ни пътна
да тръгна последно пеша.
И всичките болки ще стихнат,
когато сърцето ми спре.
Тополи след мене ще викнат
и слънце до мен ще опре.
И тези тополи край зùда
ще махат зелено с листа.
С цветята си аз ще си ида
от тебе целунат в уста.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
