5 jun 2024, 12:21

От толкоз умиране, заобичах живота! 

  Poesía » Filosófica
231 1 1
Дълго помня. Всички животи.
Аз се водя праисторически.
Мойта кръв боядисва Голготите
на дузина герои лирически.
Всеки път по глупашки умирах
в недолюбени чужди заблуди,
но уви, тленно - тялото не изстива,
щом отглеждаш в душата си чудо.
И до днес още нося товара
с мъдростта на мойте ковчези.
Бог е видим единствено с вяра,
аз се молех да имам амнезия... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??