Дълго помня. Всички животи.

Аз се водя праисторически.

Мойта кръв боядисва Голготите

на дузина герои лирически.

Всеки път по глупашки умирах

в недолюбени чужди заблуди,

но уви, тленно - тялото не изстива,

щом отглеждаш в душата си чудо.

И до днес още нося товара

с мъдростта на мойте ковчези.

Бог е видим единствено с вяра, 

аз се молех да имам амнезия... 

Ала тук в хоризонта прозрачен 

със очи нарисувах миражи. 

Любовта ми неистово плачеше, 

че за никой не ще се покаже... 

Дълго помня. Често с прискърбие. 

Бил съм грешник, но срещнах доброто. 

Не ме пазѝ в мастилото за безсмъртие! 

От толкоз умиране заобичах живота... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

04.06.2024