От толкоз умиране, заобичах живота!
Дълго помня. Всички животи.
Аз се водя праисторически.
Мойта кръв боядисва Голготите
на дузина герои лирически.
Всеки път по глупашки умирах
в недолюбени чужди заблуди,
но уви, тленно - тялото не изстива,
щом отглеждаш в душата си чудо.
И до днес още нося товара
с мъдростта на мойте ковчези.
Бог е видим единствено с вяра,
аз се молех да имам амнезия...
Ала тук в хоризонта прозрачен
със очи нарисувах миражи.
Любовта ми неистово плачеше,
че за никой не ще се покаже...
Дълго помня. Често с прискърбие.
Бил съм грешник, но срещнах доброто.
Не ме пазѝ в мастилото за безсмъртие!
От толкоз умиране заобичах живота...
©тихопат.
Данаил Антонов
04.06.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
