27 nov 2024, 6:31

От устните към сърцето

483 4 5

Родена плахо в устните:

в потайните усмивки,

в шепота на думите,

в сладостта на целувките...

Приютила се в ръцете:

в жаждата на дланите,

в топлината на прегръдките,

в надеждата на пръстите...

Укрила се в очите:

в галещия блясък на зениците,

в солената тъга на сълзите,

в замечтаността на погледите...

Премина през цялото ми тяло

и се загнезди в сърцето:

като отрова и мъка,

като рана и болка,

като неумиращ блян и копнеж...

тя, моята любов.

 

Нашата далечна любов!

На един живот разстояние...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...