27 nov 2024, 6:31

От устните към сърцето

487 4 5

Родена плахо в устните:

в потайните усмивки,

в шепота на думите,

в сладостта на целувките...

Приютила се в ръцете:

в жаждата на дланите,

в топлината на прегръдките,

в надеждата на пръстите...

Укрила се в очите:

в галещия блясък на зениците,

в солената тъга на сълзите,

в замечтаността на погледите...

Премина през цялото ми тяло

и се загнезди в сърцето:

като отрова и мъка,

като рана и болка,

като неумиращ блян и копнеж...

тя, моята любов.

 

Нашата далечна любов!

На един живот разстояние...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...