От устните към сърцето
Родена плахо в устните:
в потайните усмивки,
в шепота на думите,
в сладостта на целувките...
Приютила се в ръцете:
в жаждата на дланите,
в топлината на прегръдките,
в надеждата на пръстите...
Укрила се в очите:
в галещия блясък на зениците,
в солената тъга на сълзите,
в замечтаността на погледите...
Премина през цялото ми тяло
и се загнезди в сърцето:
като отрова и мъка,
като рана и болка,
като неумиращ блян и копнеж...
тя, моята любов.
Нашата далечна любов!
На един живот разстояние...
© Лора Петкова All rights reserved.
