От утре
Прощалната ми свещ догаря,
Пустиня е пред мен светът.
Позволи последно да погаля
Лика ти, и греховната ти плът.
От утре ще съм тишината,
На цигарата желана – пепелта.
От утре ще съм самотата,
в сънищата мрачни – мисълта.
От утре ще съм ти сълзата,
на безкрайното море – солта,
от утре ще съм и лъжата,
и допира, и въздуха, и калта...
Утре няма да ме има вече,
Ще съм невидима звезда.
Позволи да те погаля отдалече,
И спокойно, тихо ще заспя...
23.02.2016г.
© l.panterrra Todos los derechos reservados
Благодаря ви!