Harlequin (Ивайло Динков)
49 1063
14 abr 2008, 21:08

От утре 

  Poesía
1317 0 6

 

От утре ще бъда за кой ли път рицар във броня,

далеч ще препусна, стремглаво възсядайки коня.

Ще спусна забралото свое, наречено Гордост,

та друг да не зърне в очите ми скритата горест.

 

От утре ще паднат от мен тези златни окови,

а толкова дълго ги носех щастлив и без корист.

Ще пъхна във старата ножница меча, нащърбен

от минали чувства, и всичко това ще загърбя.

 

От утре ще търся по кой път да тръгна наново,

понесъл на плещите плаща на тежкия спомен.

Ще стисна в железен юмрук свойта сгърчена воля -

не ще се обърна назад, даже бог да ме моли!...

 

Но днес позволи ми едничка сълза да пролея,

прощална прегръдка да искам дори и не смея.

Пред теб съм оголил, кървяща, душата си крехка -

защо за сърцата ни няма сковани доспехи?!

 

© Ивайло Динков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??