От утре
От утре ще бъда за кой ли път рицар във броня,
далеч ще препусна, стремглаво възсядайки коня.
Ще спусна забралото свое, наречено Гордост,
та друг да не зърне в очите ми скритата горест.
От утре ще паднат от мен тези златни окови,
а толкова дълго ги носех щастлив и без корист.
Ще пъхна във старата ножница меча, нащърбен
от минали чувства, и всичко това ще загърбя.
От утре ще търся по кой път да тръгна наново,
понесъл на плещите плаща на тежкия спомен.
Ще стисна в железен юмрук свойта сгърчена воля -
не ще се обърна назад, даже бог да ме моли!...
Но днес позволи ми едничка сълза да пролея,
прощална прегръдка да искам дори и не смея.
Пред теб съм оголил, кървяща, душата си крехка -
защо за сърцата ни няма сковани доспехи?!
© Ивайло Динков All rights reserved.
