отблясък

25 mar 2007, 1:32

Poesía

618 0 1

От утринното слънце се показа
с магията на първата роса -
в целувките си още пазя
уханието на медени зърна.
По камъните лудо вино пее,
безкрайна жажда
пак ме налетя -
сред висналите гроздове
светлее омаята на твоите слова.
Любов със тържеството на стихия,
с копнеж прелял като река.
От виното ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

отблясък

Искате да прочетете повече?

Propuestas