От утринното слънце се показа
с магията на първата роса -
в целувките си още пазя
уханието на медени зърна.
По камъните лудо вино пее,
безкрайна жажда
пак ме налетя -
сред висналите гроздове
светлее омаята на твоите слова.
Любов със тържеството на стихия,
с копнеж прелял като река.
От виното ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up