От утринното слънце се показа

с магията на първата роса -

в целувките си още пазя

уханието на медени зърна.

По камъните лудо вино пее,

безкрайна жажда

пак  ме налетя -

сред висналите гроздове

светлее омаята на твоите слова.

Любов със тържеството на стихия,

с копнеж прелял като река.

От виното

в ръцете  ти ще пия

и гола -  ласките ти ще зова...

Мелодията  на вятъра люлее

във диплите си

натежалата лоза -

във ненаситен танц на сетивата

ще кипне празнично страстта.

По-влюбено, съблякъл всичко старо -

в косите ми ще търсиш  оня бряг,

от гарвановата им чернота

отсянка, с отблясък

на несъществуващ свят.