m1l3t0 (Мила)
65 11
29 oct 2007, 21:36

Отчаяние 

  Poesía » De amor
861 1 2
 

 Отчаях се от живота,

който ми носи само тъга.

Отчаях се от любовта,

 която ме остави сама.

Времето ме убива...

Тъгата всяка вечер с мен заспива.

Не виждам смисъл да се боря.

 Не виждам смисъл в мечтите да се ровя.

 Не искам да жевея -

 защо ми е утрото, щом съм сама,

 защо ми е нощта да заспивам всяка вечер с болка и тъга?

Отчаяна съм, но няма кой да ме спаси,

но няма кой сълзите ми да утеши.

Толкова е пуст животът ми, толкова е празно сърцето ми.

Мислите черни душата убиват.

Прибирай ме, Боже, по-бързо при теб,

 да спре страданието, да заглъхне болката.

Тук любов за мене няма.

Вземи ме, Боже, не искам да живея вече с тъгата,

прибери ме - уби ме самотата.

© Мила Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??