Отчаяние
Отчаях се от живота,
който ми носи само тъга.
Отчаях се от любовта,
която ме остави сама.
Времето ме убива...
Тъгата всяка вечер с мен заспива.
Не виждам смисъл да се боря.
Не виждам смисъл в мечтите да се ровя.
Не искам да жевея -
защо ми е утрото, щом съм сама,
защо ми е нощта да заспивам всяка вечер с болка и тъга?
Отчаяна съм, но няма кой да ме спаси,
но няма кой сълзите ми да утеши.
Толкова е пуст животът ми, толкова е празно сърцето ми.
Мислите черни душата убиват.
Прибирай ме, Боже, по-бързо при теб,
да спре страданието, да заглъхне болката.
Тук любов за мене няма.
Вземи ме, Боже, не искам да живея вече с тъгата,
прибери ме - уби ме самотата.
© Мила All rights reserved.
Но и много хубаво!